Българска общественичка

Констанца Ляпчева (1887-1944) е светска дама, която се занимава с благотворителност за деца в неравностойно положение (бежанци, сираци и др.).
По време на Балканските войни (1912-1913г.) като милосърдна сестра тя помага на ранените войници и на бежанците, а в мирно време се превръща в закрилница на българските деца. За човеколюбивите си дела бива наградена с “Голям кръст” на Българския червен кръст и с Дамския орден за гражданска заслуга на цар Борис Трети. През 30-те години на ХХ век Констанца става първата жена, която активно се ангажира с проблеми като трафика на хора, домашното насилие, закрилата на децата. До самия си край тя е председател на Съюза за закрила на децата в България. Била е член на почти всички останали благотворителни организации в София, в много от тях – като част от ръководния орган. Няма област на социалното подпомагане, в която да не е участвала. Благодарение на Констанца дейностите по отглеждането и възпитанието на децата получават законодателна защита, а майчинството става признато за изключително важна социална функция. По инициатива на Констанца през 1927 г. 1 юни за първи път се чества като Ден на детето. Тя основава първите приюти за деца в беда в страната, центрове за обучение на социални работници, летни лагери и детски площадки.