Мемориалната плоча на Елисавета Багряна
Жена в изкуството
Елисавета Багряна (1893-1991) е изтъкната българска поетеса, която през по-голямата част от живота си живее в София. Смятана е за една от най-значимите български поетеси, често наричана “”първата дама на българската женска литература””. Известна както със своята лирика, така и с нетрадиционните си възгледи за ролята на жената в обществото, поетесата е активна фигура в литературния и обществения живот у нас през 20-те години на ХХ в. Багряна сътрудничи в различни медии – „Вестник на жената“, вестник „Лик“, списанията „Съвременник“, „Златорог“, „Изкуство“ и др., а първата си книга – „Вечната и святата“, издава през 1927 г. Елисавета е номинирана три пъти за Нобелова награда за литература и има съществен принос към литературното наследство на страната.
Донякъде аргументираща своето нетрадиционно поведение, тя се изправя срещу представата за жената според патриархалните норми и интерпретира по един различен начин проблема за свободата на избора и волята на човек да отстоява себе си. Други водещи теми в творчеството на Багряна са любовта, пътешествията, самотата и спомените.
Стихотворенията ѝ са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Гърция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Произведението й „Бялата Ограда” е написано за 50-годишнината на Първата софийска държавна девическа гимназия през 1929 г (повече информация – в другите локации).