Жена в науката

Елисавета Карамихайлова (1897-1968) е първата жена ядрен физик в България. Тя създава първите практически курсове по физика на елементарните частици и става първата жена с професорска титла в страната.
Началото на академичния си път Елисавета поставя като се записва в престижната Първа софийска девическа гимназия (повече за нея – в следващите локации), където учителките ѝ, активни участнички във феминисткото движение, я запознават с феминистките идеи. След като постига отлични резултати в обучението си, през 1917 г. тя заминава за Виена, за да учи във Виенския университет. Избира да учи електротехника и радиотехника, тъй като това са единствените специалности, отворени за жени в тази институция по онова време. Нейните изследвания върху гама лъчите и полония са актуални и до днес и се смятат за значителен напредък в съвременната физика.

През 1923 г. Елизабет е поканена да се включи в изследване на трансмутацията на атоми с помощта на алфа-лъчи, което по онова време е авангардна област на ядрената физика. В Института за изследване на радия, където работи заедно с известни физици, тя допринася значително за развитието на тази област. Елисавета се дипломира като доктор по физика и математика във Виена. Въпреки че заедно с колежката си Мариета Блау са на прага на откриването на неутроните, забавянето на публикуването на резултатите им предотвратява заслуженото им признание.

Успехът на Елисавета я мотивира да се върне в България, за да даде своя принос към научната общност. Въпреки че се сблъсква с предизвикателства като липса на подкрепа, оборудване и сексизъм от страна на колегите си мъже, тя продължава да упорства. Преобразува кабинета си в лаборатория, за да осигури на учениците си практическо обучение по съвременни научни методи. През 1939 г., след дългогодишни усилия, тя най-накрая е назначена за редовен доцент по експериментална атомна физика в Софийския университет.

През 1945 г. Елисавета става ръководител на новосъздадената катедра по атомна физика в университета, което бележи още един етап в нейната забележителна кариера. Въпреки че заема длъжността ръководител на катедрата до 1955 г., след 1944 г. статутът ѝ на “”надежден”” учен е поставен под съмнение поради “”буржоазния ѝ произход”” и връзките ѝ с учени отвъд Желязната завеса. Вследствие на това тя е изключена от университета. Елисавета избира да дари всичките си вещи на Българската академия на науките, което, обаче, не попречва на институцията да наложи ограничения върху работата ѝ до 80-те години на ХХ век.

Името ѝ се появява рядко в статии, в които неясно се признава, макар и бегло, приносът ѝ като физик, но изцяло се пренебрегва ролята ѝ на феминистка и университетски преподавател. Въпреки това наследството на Елисавета остава като първата българка, постигнала успехи в областта на атомната физика, която получава значително признание в световен мащаб, оспорвайки схващането, че академичните среди са запазени изключително за мъже учени.

Link:
https://upb.phys.uni-sofia.bg/old/Karam.html