Български парламент
“На 15 януари 1938 г. българските жени получават законното право да гласуват, което е кулминацията на един продължителен и сложен път към избирателното право на жените в страната. Първата стъпка е направена през 1909 г. с приемането на Закона за народното просвещение, който за първи път предоставя на жените правото да работят в училищните настоятелства, въпреки че не им е позволено да участват в избори. Тази формална и ограничена отстъпка не успява да доведе до осезаеми резултати, тъй като мъжете продължават да предпочитат предимно мъжки кандидати за постове в настоятелствата, като не допускат жените до избирателните урни.
През 1937 г. е постигната частична победа, когато “”жените майки от законен брак”” получават правото да гласуват на местни избори, въпреки че остават без право да се кандидатират. В крайна сметка на 15 януари 1938 г. българските жени получават законно право да гласуват на парламентарни избори, макар и ограничено до жени над 21 години, които са омъжени, разведени или вдовици. Това ограничение е открито и ясно – то изключва от изборния процес младите, образовани и свободни жени, много от които следват в чужбина или са се утвърдили като интелектуалки.
Едва през 1944 г. жените в България получават равни избирателни права, а през 1945 г., по време на 26-ата сесия на Народното събрание, първите 16 жени са избрани за депутати. След изборите за 49 Народно събрание, включените в него 57 жени в съставляват едва 23,8% представителство. По данни на Интерпаламентарния съюз средният процент за представителството на жените в парламента по света е 26,5%, а в същата класация България е на 97-мо място по участие на жени в парламента.”