Българска учителка
Неделя Петкова (1826-1894), останала в историята като Баба Неделя, е българска просветителка. През 1859 г. тя започва да обучава девойки и развива тази дейност в училищна система за стотици момичета в цялата българска част на Османската империя. По-късно е учителка в Самоков (1862-1864), Кюстендил (1864-1865), Прилеп (1865-1866), Охрид (1868-1869) и Велес (1870-1871).
По време на престоя си във Велес през 1870 година се включва в местния революционен комитет, поддържащ връзки с Българския революционен централен комитет (БРЦК). След разкритието, че просветителката е част от революционния комитет, следва прогонване от Велес. С подкрепата на Зографския манастир Баба Неделя основава смесено българско училище във Вардарския квартал на Солун. Заради неуморния си дух тя участва активно в борбата на местното население срещу гъркоманите. В този период от живота си създава дружество „Българска зора“ в Солун. Първоначално това е женско формирование, но по-късно е разкрита и мъжка секция към него. Дружеството има основно културно-просветен характер, но и поддържа църковно-националните стремежи и борби, училищното дело, организира националните празници и защитава интересите на българското население в околните села. Заедно с дъщеря си баба Неделя си ушива знамето за Разловското въстание през 1876 година.